Книга Сонети

Желаем цвят от свежите цветя, за да живее вечно красотата. И нека вехне розата, но тя оставя свой наследник на земята. А ти, пленен от свойта красота, отдавайки й всеки жизнен сок, богатството превръщаш в нищета, свой собствен враг, безмилостно жесток? Ти, с който тоя свят е украсен, в нетрайното на пролетта съперник, погребал в пъпка бъдещия ден, еднакво си прахосник и скъперник. От жажда за живот на смърт предаваш това, което само предвещаваш.