Кларк Артър Чарлс
- Язык: Болгарский
- Пол: мужской
- Дата рождения: 16 декември 1917
Об авторе:
Сър Артър Чарлс Кларк (на английски: Arthur Charles Clarke) (16 декември 1917 – 19 март 2008) е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман „Одисея в космоса“. Роден е в Майнхед, графство Съмърсет и след като завършва училище работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война той служи като лейтенант в американските ВВС. Има диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, където учи след края на войната. След 1956 г. живее постоянно в Коломбо, Шри Ланка, като получава тамошно гражданство през 1960 г. През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World,[1] Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20 век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията ѝ докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество. През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана. Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
Сър Артър Чарлс Кларк (на английски: Arthur Charles Clarke) (16 декември 1917 – 19 март 2008) е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман „Одисея в космоса“. Роден е в Майнхед, графство Съмърсет и след като завършва училище работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война той служи като лейтенант в американските ВВС. Има диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, където учи след края на войната. След 1956 г. живее постоянно в Коломбо, Шри Ланка, като получава тамошно гражданство през 1960 г. През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World,[1] Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20 век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията ѝ докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество. През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана. Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
